ТРАКИЙСКИ КРЕПОСТИ

СВЕТИ АТАНАС

SV Atanas
През 2011 и 2012 г. бяха направени археологически разкопки на останките на тракийско селище “Свети Атанас”.

В периода на 12 юни-12 юли 2011 г. в изпълнение на спечелен проект „Традициите в крак с времето” на Софийския университет „Св. Климент Охридски” с партньори Исторически музей гр. Етрополе и СОУ „Христо Ясенов” бе поставено началото на археологическото проучване в местността „Свети Атанас” край град Етрополе, прочута най-вече с празника, провеждан ежегодно в края на месец януари. Разкритите археологически структури и откритите находки от обекта през миналата година доказват, че местността е била обитавана активно през Късната Античност (4-6 в.), когато там е било изградено укрепено селище.

       

Проучването е извършено от екип, ръководен от д-р Анета Петрова (научен ръководител) и Ангелина Пировска (АМ-Раднево, зам. ръководител).

През 2011 г. разкопките разкриха нови данни за селищния живот в района на гр. Етрополе в древността. При тазгодишното проучване бяха открити най-ранните следи от обитаване в околностите на дн. Етрополе – керамични фрагменти и останки от разрушени постройки от Ранната и Късната Желязна Епохи, които най-общо обхващат I хил.пр.Хр. и се свързват с присъствието на тракийско население.

Най-представителни са останките от периода на Късната Античност (IV – VI в.), които дават засега и характеристиката на археологическия обект. През този период в м. „Св. Атанас” е съществувало селище, укрепено с две стени (вътрешна и външна), останките от които са запазени на 1,00 – 1,20 м височина. Вътрешната укрепителна линия е била свързана и с допълнителни постройки, едната от които е била разбита преди години от иманяри и останките и до скоро се считаха за останки от малка църква или параклис. Самата постройка е имала по-скоро гражданска отколкото религиозна функция (за съжаление загубена за нас поради иманярската намеса) и очевидно е била доста представителна, ако се съди от грижливия начин на градеж и измазването на стените и с хоросан. Към нея са открити и останки от водопроводна система. Вероятно в периода на Късната Античност са положени доста грижи не само за укрепителната система на селището но и за вътрешната му инфраструктура, за което свидетелстват разкритите терасирания и каменни площадки. Откритите останки от стени на по-малки постройки подсказват, че в този период селището е било доста гъсто застроено. Освен фрагментите от характерни за периода керамични съдове и съдове за съхранение на продукти, на обекта са намерени и останки от различни занаятчийски и домашни производства – тъкане, дърводелство, ковашка и металургична дейност, характерни за Етрополския край и до днес.

При проучването са открити и материали от по-късно обитаване – фрагменти от керамични съдове от периода на Българското Средновековие (Първо и Второ Българско Царство), както и от Османския период и периода след Освобождението на България от Османско робство, последните от които вероятно са свързани с празника Св. Атанас.

През 2012 г. основно проучването бе съсредоточено до подхода (вероятно входа) към вътрешната част на селището, където през миналата година бе регистрирано огромно каменно струпване. След неговото разчистване бе разкрита средновековна църква (ХVІ – ХVІІ в.), силно разрушена, с размери 10 м х 5 м. Вероятно църквата е изграждана на два етапа. Първоначално е била изградена малка еднокорабна базилика, с малък наос (помещение). През ХVІІ в. към нея е пристроено преддверие (нартекс) в посока запад. Разкрита бе и апсидата на църквата, която е нарушена от иманярска намеса. Подът на помещението в храма е покрит с каменни плочи. При разчистването на наоса бяха открити запазени два по-големи фрагмента от стенописната украса на храма.

Двата стенописни фрагменти, запазени върху стените са изключително красиви и интересни. Върху стенописа на южната стена има рисунка с червен цвят и черен контур, условно приличаща на ракообразно или паякообразно животно, което се среща доста рядко. Другият фрагмент, който е на северозападната стена е със запазени две декоративни ивици.

        


 

ЧЕРТИГРАД

Нашият край има хилядолетна история. Природните условия, климат, рудни находища и местоположение благоприятстват стопанското усвояване на района още в най-древни времена, когато тук се настаняват траките / VІІ – VІ в.пр. Хр./. наред с тракийските могили, особен интерес представлява високопланинската тракийска крепост ”Чертиград”.

         В научната литература крепостта се споменава за пръв път от Иван Велков, който посетил Чертиград през 1921 г. Поради липса на достатъчно факти и сведения той не успява да я датира точно. По-късно през 1963 г. известния историк и археолог Велизар Велков съвместно с Исторически музей – Етрополе, прави някои проучвания на крепостта, които имат ограничен характер. Установява се, че района има голямо научно значение. Предвид на това проучванията продължават от 1968 г. до 1972 г. Студенти от Великотърновския университет под ръководството на Велизар Велков и Златозара Гочева с активното участие на Историческия музей и с помощта на населението от съседните села – Брусен, Ямна - се извършва задълбочено проучване на крепостта Чертиград. Установява се, че това е тракийска крепост със селище възникнала през късно желязната епоха и просъществувала през цялата античност.

“Чертиград” – Дяволския град / както го нарича народа/ или Градището се намира високо в Стара планина източно от град Етрополе между селата Брусен, Лопян, Ямна и Черни вит. Мястото е лесно отбраняемо, удобно за живот. На самият връх е имало извор, който сега е пресъхнал. Крепостта е разположена   на високо плато обградено от всички страни със стръмно спускащи се отвесни скали, което я прави недостъпна. Масивна крепостна стена от ломени камъни без спойка е била изградена само от югозападната страна, където е и единственото достъпно място. Крепостта е имала дълъг период на съществуване като най-ранните останки датират от І-то хил.пр. Хр. Строителите на крепостта са показали голямо умение в използването на теренните възможности, като са заложили основите на стената върху скалата. Така тя издържа на атмосферните, земетръсни и други разрушителни сили в продължение на повече от две хилядолетия. По-голямо значение крепостта добива през ІV-VІ в. след Хр. когато редица такива крепости се включват във вътрешната стражева система на провинциите Долна Мизия и Тракия. От това време датира по-голяма част от запазените помещения. Крепостта е прекъснала своите функции и загубила значението си в края на античността.

         Наблизо до крепостта е пещерата, в която са се укривали Георги Бенковски и неговите другари през месец май 1876 г. на път за Троян.