Възрожденски къщи

  • Печат

АРНАУДОВАТА КЪЩА

arnud kusta
В “Арнаудовата къща” се помещава етнографската експозиция на Историческия музей.

В западната част на града в махала “ Зольовец “ се намира къщата на етрополския търговец и кожар Николчо Арнаудов. Предполага се , че къщата е строена около 1850 – 60 г. Архитектурата на къщата е характерна за Етрополе от края на Възраждането. Къщата е двуетажна с широк чардак и издаден напред кьошк. Приземния етаж е бил кожарска работилница и помещения за добитък.

        

Дървена стълба ни отвежда на централно разположен чардак, от който напред излиза кьошк. От него се влиза в “кащи” – помещение, което изпълнява функциите на кухня. Тук сме показали автентичната обстановка на етрополска къща от края на ХІХ в. В “кащи” има голямо огнище, над което виси верига с котле. Край огнището се намират машите, посипалката, саджака,подницата и връшника. В “кащи” има полици, по които са наредени глинени и медни съдове употребявани в домакинството. До полицата е водника. На няколко куки прикрепени към стената са закачени съдовете за вода – котли, кобилица, кратунка. До водника е закачен лъжичника, в който се слагат различни по големина лъжици, джуруляк, вилици. В средата на помещението е синията / паралия / и около нея са сложени ниски трикраки столчета. През зимата стопанката разполага своя стан, на който тъче платна и черги. От “кащи”се влиза в две малки помещения наричани “месалница” и “клет”. В месалницата стои дървения сандък с брашното и различни пособия за месене на хляб-нощви, сито, огрибка, точилка, просфорник и др. В момента тези предмети са подредени вляво на огнището. Клета е изпълнявал функциите на килер. В тези помещения сега показваме колекция от бъклици и глинени съдове. Бъкличарството е занаят, който се развива в Етрополе след Освобождението, когато тук се заселват майстори – бъкличари от Македония. Показаните бъклици са работени в техните работилници, а наследниците им са подарили инструментите на музея. Керамиката, която показваме е използвана в бита на етрополци, част от нея е работа на местни майстори.

         От кащи се отива в собата / спалнята на семейството /. Таванът е с дървени шинди в цялата къща. Почти цялата стая се заема от одър издигащ на 10 см. от пода , той е застлан с шарени черги. Покрай стените са наредени шити или тъкани възглавници, които освен за украса служат и за сядане. Често в украсата им се използва характерния за Етрополе мотив “жабки”. На одъра е спяло цялото семейство, а за бебето има люлка, която виси от тавана. В собата се намира голям сандък,понякога с различни шарки, в който се съхранява чеиза на домакинята. На източната стена е окачен украсен с дърворезба иконостас, в който се поставя икона на Богородица, пред иконата има кандило. Иконостасът е дело на етрополски майстори. Западната стена на собата е заета от дървен дрешник наречен “ мусандри “, който също е украсен с дърворезба. Там се съхранявало облеклото на цялото семейство. В същия стил е и долапът , където се съхранявали всички съдове и прибори за гости. До долапа в собата е тайникът, от който се наблюдава чардака и входа на къщата. Стари етрополци разказват, че от тук прислужницата на чорбаджията видяла нападателите начело с Димитър Общи. Това нападение е организирано от Общи, след като чорбаджията “ забравил” да внесе сумата от 30 гроша в комитетската каса. Писъците на прислужницата осуетили нападението, а още на другия ден Николчо Арнаудов внесъл сумата. Стаята се отоплява от зидана печка наречена “ грънци “, палеща се от “ кащи”. Между печката и дрешника са намира домашната баня наречена “амам”, която се отоплява от печката. В банята има глинен или меден съд за вода.

         Одаята е малка стая, в която се приемат гости. В нея се влиза от две места от чардака и от “кащи”. В нея чорбаджи Николчо Арнаудов приемал своите търговски партньори. По стените близо до тавана са поставени дървени полици, върху които са подредени красиви сребърни съдове. В тази стая личи влиянието западноевропейската култура. Мебелите са нови и модерни. В средата има кръгла маса с виенски тип столове. До едната стена има легло, а до него тоалетка с красиво огледало. В одаята също има долап и на източната стена иконостас. Грамофонът, кларинетът и акордеонът допълват уредбата на стаята

 

 


 

 

ПАВЕЛПАНЧОВАТА КЪЩА

 

etr38
Павелпанчовата къща в гр. Етрополе се намира в някогашната Царска махала, на ул. „Гурко“. Тя е една от най – представителните възрожденски къщи, запазени в Етрополе.

 

         Къщата е била собственост на чорбаджи Павел Панчов – виден търговец, един от най – богатите и влиятелни хора в града през втората половина на ХІХ век.

 

         Къщата е строена върху основите на по – стара къща, опожарена при кърджалийските нападения в Етрополе в края на ХVІІІ век. Датата на строителството е отбелязана отвън, в надпис на фронтона „ 1851 априлъ 10, Павлъ Панчовъ”. Къщата е строена от Вълчо Котарски от Правец.

 

         Павелпанчовата къща е двуетажна, с централно разположен кьошк, който излиза напред и при покрива завършва с триъгълен фронтон. Той е красиво изрисуван със стилизирани орнаменти.

 

На долния етаж е имало „кащи”, соба, скривалище и зимник. В приземието е била кожарската работилница. В „кащи” на първия етаж е имало две огнища и това помещение е изпълнявало функциите на кухня. На втория етаж има три помещения. Централната стая е голяма, с две огнища и от нея се влиза в другите две стаи. Едната наричали „цаклената” соба, защото единствено там имало стъкла на прозорците.

 

В тази представителна за времето си стая е бил настанен видният гост на къщата през м. ноември 1877 г. – ген. Гурко. През м. ноември 1877 г. тук е бил настанен щабът на ген. Гурко.Таванът е с дървени шинди. До зиданата печка е била банята на семейството. Другата стая е голямата соба, където е била спалнята на семейството. Тук е имало дървен одър, печка и дрешник, наречен „мусандра”, в който се е съхранявало облеклото на цялото семейство. Дървен е и долапът, където са се съхранявали всички съдове и прибори за гости.

 

В къщата и днес са запазени красиви стенописи в стаите на втория етаж, рисувани от етрополския художник Ицо Мицов. Над входната врата за централната стая на втория етаж е нарисувана композиция от два лъва, които с предна лапа държат герб с форма на щит, с корона отгоре и инициали П.П. и година 1851. В спалнята, над вратата са нарисувани стопанинът чорбаджи Павел Панчов, който е седнал. Срещу него е нарисувана жена му в народна носия. Между тях има голямо дърво – символ на рода. В горната част на стаята има нарисуван фриз със стилизирани растителни орнаменти.

 

         Павелпанчовата къща е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата.

 

         Днес Павелпанчовата къща е една от най – впечатляващите възрожденски къщи на гр. Етрополе, която предлага чудесни условия за отдих и почивка на гостите на града.

 



 

ВЪЛЧЕВАТА КЪЩА

etr39
“Вълчевата къща” е възрожденска къща, построена през 19 век. Къщата е била на етрополския чорбаджия и първенец на града Мишо Вълчев.

Във Вълчевата къща е бил настанен генерал Дадндевил и неговия щаб. В знак на своята благодарност генерал Дандевил подарил сребърната си табакера на Мишо Вълчев.

На 24.11.1877 г.предният отряд на легендарния генерал Гурко под командването на генерал Дандевил освобождава Етрополе.