Църкви

ЦЪРКВИТЕ РАЗПОЛОЖЕНИ ПОД ФОРМАТА НА ХРИСТИЯНСКИ КРЪСТ

 


 

ЦЪРКВА “СВЕТА ПЕТКА”

St. Petka4

Днешният храм „Света Параскева” / „Св. Петка”/ е строен през 1882 г. на мястото на стар християнски храм. По предание старият храм е бил разрушен от силно земетресение през 1749 г. Освещаването на новия храм станало на 14 – ти октомври 1894 г. от ловчанския епископ Антим.

 

Църквата е еднокорабна с дървено кубе. Стените отвътре нямат стенописи.

 

Храмовият празник на църквата е на Петковден.

 

Църквата е архитектурен паметник на културата / ДВ,бр. 37,1964 г./

 

 


 
 

ЦЪРКВА «СВЕТИ НИКОЛА»

 

etr32

В миналото в тази местност е имало християнски гробища и към тях е имало параклис, посветен на „Св.Николай Чудотворец” (на който ден е храмовия празник), но се чествал и „Свети Николай Софийски”. При нашествието на турците храмът е разрушен, а гробищата са се ползвали до 1869 г.

 

През 1909 г. с църковни приходи и дарения е изграден храм „Свети Никола”, осветен на 23.Х.1911 г. от Врачанския епископ Климент, управляващ Ловчанска митрополия. Църквата е била еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод и една петостранна абсида. Подът е бил постлан с плочи, а покрива с марсилски керемиди.

 

 През 1936 г. местността около храма е превърната в парк – тук са засадени иглолистни и широколистни дървета.

 

 През 1980 г. църквата „Свети Никола” е разрушена.

 

 През 1993 г. се създава сдружение „Свети Никола” – гр.Етрополе за възстановяване на църквата „Свети Никола”.
Първата копка е направена на 9.V.1994 г.

 

   Настоящият храм е осветен на 2.ХІІ.2001 г. от Ловчанския митрополит Гавраил 

 


 ЦЪРКВА “СВЕТИ ГЕОРГИ”

etr35

Църквата „Свети Георги” е строена около средата на ХVІІ в. Издигната е върху основите на стара средновековна църква, разрушена най-вероятно при кърджалийските нападения.

 

 Църквата е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод. Изцяло е изградена от камък. През 1889 г. е подновявана и тогава е издигнато кубето, на външната страна, на което е посочена годината. От преписка върху библия от ХVІІІ в е написано, че през 1836 г. е направен основен ремонт на църквата, пробити са два прозореца на южната страна и е направена каменна ограда около църквата. Над старата врата (сега в доксата) има икона на Свети Георги нарисувана през 1836 г. от самоукия художник Ицо Мицов. В по-късно време на западната страна е строено предверие, а през 1933 г. е построена днешната камбанария и лицевата ограда с желязна врата и парапет. През 1949 г. на северната страна пред входа е пристроено ново крило за продаване на свещи и като предверие на северната страна на храма.

 

В църквата има запазени стари икони – на „Свети Димитър” от 1842 г. рисувана от зограф Захари Цанюв от Тревненската школа, на „Света Петка” от 1854 г. и стари богослужебни книги. Обявена е за паметник на културата в ДВ бр.37, от 1964 г.

 

 

 


  

ЦЪРКВА “СВЕТИ ИЛИЯ”

Svt.Iliq
Според една легенда, когато турците се насочили към Етрополе, за да го превземат и разорят, населението изпаднало в страшна паника и под влияние на страха се отдало на молитва за спасение. Ден и нощ храмът на “Св. Илия” бил пълен с богомолци. Един ден съгледвачи от проходите дошли и един от тях извикал гръмогласно: “Турците идат”. В същия момент храмът заедно с богомолците потънал в земята, като се разтърсила и цялата земя.

         От тази легенда най – вероятното е, че храмът може да е разрушен от земетресение през 1749 година, както бележи приписка от това време: “ БЪ!СТ ТРУСЪ ЗЕМНЪ! ВТОРНИК ПОЛУНОЩТИ – 7257”: 1749 година.

         В сегашната местност “Селце” през 17 в. е съществувало селище под името Ябланица и населението му се е черкувало в манастирския храм “Свети Илия”. По всяка вероятност селището е пострадало от поменатото земетресение и постепенно жителите му са се преселили в самия град. Една от причините за това изселване е и постоянната ерозия на този район, която спира своето разширяване след залесяването с иглолистни насаждения.

         През 1912 год. някои етрополци предприели разкопки да търсят потъналия, според легендата храм. Намерили една стара икона точно в момента , когато се появили в Етрополе разездите на окупационните румънски войски. Няколко дена след това в града се настанил цял румънски корпус, с всички видове оръжия. По – късно разкопки не са правени, поради което данните за манастира остават все така оскъдни.

         С доброволни помощи през 1931 год. започнал строежа на сегашния параклис и бил завършен през 1934 год. Самото освещаване станало на 22 септември 1936 год. от Врачанския митрополит Пайсий. За освещаването от населението били събрани като помощи 8,000лева в пари и натура. Много години в района на манастирския храм били градските гробища и при евентуални разкопки може да се открият по – достоверни доказателства, както за манастира, така и за града.

 


 

 ЦЪРКВА “СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

Carkva Sv. Arh. Mixail 010
Църквата „Свети Архангел Михаил” е построена през 1837 година от майсторите Христо от Охрид и Христо от Етрополе. Върху каменна плоча на северната страна над вратата са изписани при строителството на църквата имената на дарителите, майсторите и годината на строежа. Сред дарителите са: хаджи Христо Дончов, хаджи Бенчо, хаджи Цветко, хаджи Панчо Симеонов, хаджи Пейо, хаджи Куно и Василий. Това са хората, които влизат в комитет за построяване на църквата. С много усилия те успяват да получат разрешение от Султанския диван / Министерски съвет /, като условието е отвън църквата да не бъде по-висока от 2,5 м. Преди да се получи разрешението, хаджи Бенчо лично занася до Видинския паша молба за построяване на висок каменен зид, който да скрива храма. Строежът на църквата продължава 6 месеца.За да избегнат неприятности с турците, майсторите градят църквата нощем, а денем работят по частни постройки. В зидарията са употребени бигорни плочи и кръстове от старите гробища на Еминчовец, Свети Илия и църковния двор. За вътрешната мазилка населението подарява хиляди яйца.  

Църквата е трикорабна, с една абсида на средния кораб. Трите кораба са отделени с колони и засводени куполно. Над средния кораб, върху четирите колони се издига осмостенно кубе, което е строено по-късно . В по-ново време е строена и камбанарията.

Иконостасът на църквата е в ажурна резба на орех, по-късно покрит със златен бронз. Красиво изработени са олтарната врата /т.нар. „Царски двери”/ и Владишкият трон, които са образци на българското възрожденско изкуство. Предполага се , че част от иконите от първия ред на иконостаса са рисувани от гръцкия иконописец Митрофанус Никифору , според надпис на една от тях „Митрофанус Никифору – 1815”.

Църквата „Свети Архангел Михаил” е обявена за художествен и архитектурен паметник на културата от местно значение.